В топлата пропазарна есен на 2007 г. си позволих правда изразя известни съмнения относно ролята а также бъдещето на станалата а также у нас (комай из-за коротко) доминантна идеология – пазарния фундаментализъм (ПФ).[1] Из-за моя изненада, година по-късно вече се срутваха финансови мастодонти а также Алан Грийнспан – най-големият съвременен ПФ престиж - си посипваше на публике главата с пепел. [2] (От какво бе пепелта никак не стана ясно, однако аз предполагам, че бе от писания на Хайек, Фридман а также любимата му романистка Айн Ранд). Плахите а также закъснели пророци, известность всевышнему, никак не ги постига съдбата на Касандра а также Лаокоон, однако пък и другие никак не успяват правда сориентируют пари от предсказанията си, както стори това Джордж Сорос, к примеру. Дотук обаче с биографичните отличия: важният въпрос е из-за бъдещето на ПФ сообразно света а также у нас.
Из-за правило правда припомним, че:
ПФ е идеология, която почива на вярата в съвършената ефикасност на пазара като аппарат из-за разпределение на ресурси в обществото. Последствие от тази вяра е дълбок скептицизъм сообразно известие на каквато а также правда колотила роля на държавата като фотокоординатор а также инициатор на преразпределителни процеси. Според ПФ в най-добрия вариант държавата може правда се намесва с цел правда осигури ограничен кръг обществени блага като национална сигурност, ред а также законност: однако дори в сфери като здравеопазване а также воспитание пазарът може правда постигне немало по-оптимални от обществена гледна крапинка резултати. В повечето области държавата трябва элементарно правда минимизира своето присъствие, като остави "невидимата ръка" на пазарните сили правда организира нещата.[3]
Из-за повечето хора ПФ мантрите днес звучат забавно на фона на огромните държавни планове из-за фактическа национализация на банковия сектор, субсидиране на бизнеси а также изготовления а также „изкуствено” стимулиране на търсене чрез публични програми а также проекти. Достатъчно ли е това, из-за правда обявим ПФ официално из-за мъртъв обаче? Може би тази идеология элементарно пока суд да дело е изпаднала в кома, однако единичен ден отново ще изскочи от реанимацията на държавната болница а также с блеснал поглед ще розыска незабавната й прихватизация. Вярващите в деня на възкресението обикновено изтъкват следните доводи:
Настоящата криза е продукт на държавата, но не на пазара!
Свидетелствата из-за това чудо са основно две – ниските лихви, които Фед е поддържал през последните години преди настоящата криза а также политиката на полу-държавните ипотечни гиганти, които изпълнявали социална функция, като раздавали кредити из-за жилья даже а также на бедните в САЩ. Накратко, държавата (макар а также чрез единичен пазарчик като Грийнспан) подвела пазара, който сообразно принцип дава най-добрата информация а также е сам сообразно себе си съвършен. ПФ е жива а также здорова идеология, проблемът е, че никога никак не е колотила прилагана, а само така се е говорело.
Тук моите симпатии са безапелляционно на страната на Грийнспан – аз мисля, че той беше твърде набързо а также немало пристрастно обявен из-за предател на ПФ, единичен разряд неприятель с партиен аттестат. Представете си, обаче, единичен пазарчик, който се намира в особеното состояние на шеф на държавен орган, който може сериозно правда повлияе на пазарите. Как трябва той правда действа? Обърнете интерес, че нито Фед, нито правителството са задължавали либо принуждавали[4] някого правда раздава кредити безразборно: това би колотило супротив ПФ. Нито пък те са подвеждали автономни пазарни институции (банки а также пр.) правда раздават кредити, като са им казвали нещо от рода на „раздавайте, а пък ако стане нещо ние сме зад вас!” – това също би колотил ПФ грях, однако Грийнспан никак не го е извършил. В какво е тогава вината на Фед а также държавата? Проблемът, според свидетелите на чудото, е че Фед никак не е сигнализирал навреме из-за настъпващата трагедия, а е продължил със своя laissez-faire подъезд към лихвените нива прекалено дълго време.
Тук е мястото правда се върнем към ПФ класиката. Според Хайек, нито единичен частен субект либо държавен орган нямат съвършена а также пълна информация. Затова единственото, което Фед (сообразно ПФ) може а также би трябвало правда прави, е правда се вслушва добром деле в сигналите, които идват от пазара, но не правда разчита на свои калкулации, теории а также планове. Това всъщност правеше а также Грийнспан – внимателно следеше тенденциите на пазарите, като се опитваше правда ги отразява, но не правда ги манипулира а также насочва. Според ПФ теорията, в единичен голям а также конкурентен пазар търсенето а также предлагането ще саморегулират размерите на кредита, лихвените нива а также пр. а также пр. Нещо повече, ако Фед сгреши в своите преценки, то пазарът ще изпрати достатъчно а также навременни сигнали из-за корекция на политиката.
Драмата на Грийнспан бе в това, че в поведението на пазарните субекти отсъстваха такива сигнали из-за предстояща криза.[5] Против, неговата политика систематично получаваше пазарно „потвърждение” а также подкрепа: никак не случаем той бе третиран като пазарен „гуру” либо душеприказчик на пазарите. Ето защо кризата свари Грийнспан в състояние на „шок”.[6]
Правда обобщим, според ПФ никак не Грийнспан, а пазарите трябваше правда сигнализират заморочек, затова е несъстоятелно от ПФ гледна крапинка правда му се вменява като грях (на него а также на държавата като цяло) липсата на изпреварваща реакция, обуздаваща кредитната експанзия. Ерго, Грийнспан се провали, никак не защото измени на ПФ, а защото му бе твърде предан.
Този крах има интересни теоретични последици, които тепърва ще трябва правда се осмислят. Сорос вече опита една голяма концепция, според която пазарите мало, однако достатъчно често са извън равновесно състояние а также погрешают в една либо друга посока, като създават балони либо като „подценяват” определени стоки. Това е така, заради нещо, което Сорос нарича „рефлексивност”.[7] Според тази мысль, когато става мечта из-за процеси, в които участват съзнателни същества, техните представи, теории а также възприятия из-за света са част от този свят а также са способни правда го променят. Грийнспан базира своите теории на възприятията на пазарните субекти, а те от своя государство конструират своите стратегии, като отчитат а также теориите на Грийнспан. В този процес на „отразяване на отраженията” се конструира „реалност”, която може правда се окаже немало далеч от равновесна крапинка: това е реалността, която пазарите създават а также с която работят.[8]
Последиците от Соросовата концепция из-за ПФ са драматични. Появява се възможност никак не пазарът, а някой друг правда знае най-добре равновесните нива: този друг може правда е денег спекулант, държавен регулатор а также дори шеф на Фед (който обаче никак не споделя ПФ). Колко често това се случва на практика, как можем правда разберем отдали перед нас е експерт либо мошеник, спасително правителство либо пък катастрофален дипломат, а также т.н. са интересни въпроси, из-за които няма бърз отговор. Сорос смята, че в човешките сообщества е доминиращ принципът на „погрешимостта” (fallibility): принцип, който изключва лесни универсални решения от рода на „пазарът знае най-добре”.
Дори а также кризата правда никак не доведе по драматични теоретични обрати на макро ниво, тя демонстрира немало буквально някои фатални „микро” дефекти на ПФ. Според тази концепция, свободните пазари са най-добрият източник на информация а также най-съвършеното лекарство из-за разпределение на ресурси, защото те създават правилни стимули из-за поведение на играчите: рисковете, уменията, талантите а также печалбите са успешно балансирани. Как правда никак не се засмее човек на сходственна вяра предвид скандалите с бонусите а также оплатите на банкерите във финансовите центрове сообразно света (а би трябвало а также у нас...) Та нали конкретно съществуващият баланс на стимули доведе по безразборното раздаване на кредити а также по фалити на банки.[9] Ако това е най-съвършеният свят, който е възможен, забравете какво Виргилий е показвал на Данте: блажени са лакомите!
Пазарният капитализъм е цикличен, отпечаток быстрый подъём идва криза!
Този довод винаги ме е озадачавал, защото никак не е ясно какво всъщност той доказва а также как помага на ПФ. Ако пазарите функционират добром деле, значи ПФ е предан. Ако те никак не функционират добром деле, значи пак ПФ е предан, защото те са циклични. ПФ става сообразно този зачин перфектната идеология – нищо никак не може правда я опровергае (falsify) колотило то сообразно Карл Попър либо сообразно Хари Потър. Единствено сблъсък с метеорит в резултат на пазарно недоглеждане на рисковете би внесъл популярен смут в идеологическата хозпостройка. Същият ефект би имало а также възможното (макар а также никак не 100% - во според моя колега Георги Ганев[10]) прегряване на земята в резултат на свободна индустриална дейност, поне из-за периода на еволюция от хлебарка по Адам Смит в една евентуална нова цивилизация.
Представен така, аргументът с цикличността е наистина абсурден. Однако може би има интерпретации, които го верховодят по-приемлив. В энтузиазм на истината, аз досега никак не съм попадал на такива, однако из-за правда вляза в ролята на пословичния юрист на дявола, ще се опитам правда предложа една реконструкция:
- Кризите са неизбежни, однако кризите породени от пазара са по-добри от кризите, породени от държавна намеса.
Ако кризите сообразно съдържание а также степен са идентични (правда речем липса на пари в банките), никак не виждам необыкновенен смисъл (освен конфесионален) в този довод. Однако нека допустим, че пазарно-породените кризи са по-редки либо по-леки от тези, които са породени от плановост а также държавна намеса. Тогава би могло правда се каже, че ПФ е най-добрата концепция, която познаваме. Аз нямам данни, които правда потвърждават либо отхвърлят тази хипотеза. Ако разчитаме на анекдотични илюстрации, чуть ли тя е вярна, обаче: Голямата депресия, която слага край на laissez-faire капитализма на 19-ти век, никак не е колотила лека, нито е колотила по-лека от държавно-генерираните кризи на 70-те години. Какъв ще е обхватът а также последиците на настоящата – отново ПФ-генерирана криза – е тяжело правда се каже, однако а также тя изглежда твърде сериозна. Вече никак не я сравняват с кризата от седемдесетте, а с тази от тридесетте години.
Понякога ще чуете, че пазарно-породените кризи са мини-кризи, чрез които пазарът се саморегулира, докато държавно-генерираните кризи са огромни а также катастрофални, защото те пречат на пазарите правда възстановят равновесието си. Това обаче отново е идеологическо твърдение. Конкретно разчитайки на способността си из-за самокорекция, а также пазарите а также Грийнспан пропуснаха правда забележат надуването на настоящия кредитен баллон.
Нещо повече, мнозина пазарни идеолози – като к примеру Гордън Браун във Англия – обещаваха трайно прекъсване на цикъла бум-криза. Сега е най-малкото некоректно правда се ревизира идеологията в перемещение а также правда се твърди, че кризите са неизбежни. Из-за правда бъде ПФ разглеждана изобщо сериозно отново, ако разчита на цикличния довод, тя трябва правда даде смислени отговори на следните въпроси:
- Защо кризите са неизбежни, когато пазарът създава съвършени либо недалеки по такива стимули?
- Ако кризите са неизбежни, никак не е ли някоя концепция от рода на описаната по-горе Соросова концепция по-добра от ПФ?
- Ако кризите са неизбежни, на колко често правда ги очакваме? Кое е оптималното времетраене на единичен цикъл бум-криза?
- Как правда разпознаем една пазарно-генерирана от една държавно-генерирана криза?
- Как правда се убедим, че първата е винаги из-за предпочитане перед втората?
На мен ми се струва, че ПФ теорията все още никак не е предложила приемливи отговори на нито единичен от тези въпроси: ще се радвам правда чуя аргументи из-за противното. Дотогава обаче ще си позволя правда приема позоваването на „цикличността на капитализма” като смесица от объркани твърдения на панирани пазарчици.
Истинският въпрос всъщност е никак не отдали ПФ е претъпял интелектуален неудача (колкото а также любопытно правда е това), а какво следва от този неудача? (Следва)
[1] Прочетете статията ми Из-за пазарния фундаментализъм с любов във предвестник Сега от 09.10.2007 г.: http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2780 amp;sectionid=5 amp;id=0000901
[2] Вижте две типични дописки из-за посипването с пепел: http://economix.blogs.nytimes.com/2008/10/23/greenspans-mea-culpa/ http://conversationstarter.hbsp.com/2008/10/greenspans_mea_culpa.html
[3] От Из-за пазарния фундаментализъм с любов.
[4] В крайна сметка нали принудата е тази, която отличава държавата от пазара.
[5] Обърнете интерес, че според ПФ никак не е достатъчно единични експерти а также познавачи правда предупреждават от време на време из-за проблеми, балони а также т.н. Нужно е „пазарът” като цяло правда реагира, правда започне правда търси нови равновесни нива. Сообразно ПФ теорията, пазарът знае по-добре от отделните експерти а также играчи.
[6] Ето една реплика на Грийнспан сообразно този предлог:
Mr. Waxman pressed the former Fed chair to clarify his words. “In other words, you found that your view of the world, your ideology, was not right, it was not working,” Mr. Waxman said.
“Absolutely, precisely,” Mr. Greenspan replied. “You know, that’s precisely the reason I was shocked, because I have been going for 40 years or more with very considerable evidence that it was working exceptionally well.”
[8] Единичен цитат от Сорос от 1994 г. (лекция в MIT):
I was invited to testify before Congress last week and this is how I started my testimony. I quote: “I must state at the outset that I am in fundamental disagreement with the prevailing wisdom. The generally accepted theory is that financial markets tend towards equilibrium, and on the whole, discount the future correctly. I operate using a different theory, according to which financial markets cannot possibly discount the future correctly because they do not merely discount the future; they help to shape it. In certain circumstances, financial markets can affect the so-called fundamentals which they are supposed to reflect. When that happens, markets enter into a state of dynamic disequilibrium and behave quite differently from what would be considered normal by the theory of efficient markets. Such boom/bust sequences do not arise very often, but when they do, they can be very disruptive, exactly because they affect the fundamentals of the economy.”
[9] How bank bonuses let us all down
By Nassim Nicholas Taleb
Published: February 24 2009 19:53, Financial Times
One of the arguments one hears in the compensation debate is that the bonus system used by Wall Street – as John Thain, former Merrill Lynch chief executive, put it – is there to “reward talent”. While I find this notion of “talent” debatable, I fully agree that incentives are the heart of capitalism and free markets – but certainly not that incentive scheme.
In fact, the incentive scheme commonly in place does the exact opposite of what an “incentive” system should be about: it encourages a certain class of risk-hiding and deferred blow-up. It is the reason banks have never мейд money in the history of banking, losing the equivalent of all their past profits periodically – while bankers strike it rich. Furthermore, it is that incentive scheme that got us in the current mess.
Take two bankers. The first is conservative. He produces one annual dollar of sound returns, with no risk of blow-up. The second looks no less conservative, but makes $2 by making complicated transactions that make a steady income, but are bound to blow up on occasion, losing everything мейд and more. So while the first banker might end up out of business, under competitive strains, the second is going to do a lot better for himself. Why? Because banking is not about true risks but perceived volatility of returns: you earn a stream of steady bonuses for seven or eight years, then when the losses take place, you are not asked to disburse anything. You might even start again, after blaming a “systemic crisis” or a “black swan” for your losses. As you do not disgorge previous compensation, the incentive is to engage in trades that explode rarely, after a period of steady gains.
[10] Виж неговия постинг Лъжи из-за климата на Земята.
